"След гръмотевична буря, която прекъсва електричеството, идва Мъглата. 

Спуска се над езерото като обещание и напредва безмилостно към малко градче, където нищо неподозиращи хора бързат да се запасят с провизии.

Мъглата идва за тях, за да скрие външния свят в бялата си мекота.

А в нея има нещо. Нещо, което взима всеки, осмелил се да напусне убежището си. 

Нещо, което убива... "

Дейвид и синът му Били отиват до магазина, за да вземат провизии, след като ужасната буря е преминала. Те са придружавани от съседа им Нортън, с когото Дейв е имал имотни спречквания в миналото.

През цялото време по пътя за магазина,а и преди това в съзнанието на Дейв се въртят въпроси и подозрения, свързани с някак си странната мъгла, която се носи над далечния край на езерото, но и се приближава неусетно бързо. След като стига до заключението, че най-вероятно си въобразява и всичко е плод на изнервения му ум, Дейв, Били и Нортън се отправят към магазина.

Това бе последният път, когато я видях...

В последствие, магазина се превръща в тяхна крепост за две нощи, след като при тях се появява ужасен мъж, който твърди, че мъглата е отмъкнала негов приятел и в този момент те виждат как тя пълзи по пътя от към езерото. По пътя, водещ към дома на Дейв...

Градът се намира в близост до военна база. От години се носят слухове за ядрени експерименти, извънземни и какво ли още не. Хората в магазина са объркани, уплашени, но трябва да се мисли рационално, да се преценят възможностите и да се избере най-добрата, за да оцелеят. Защото никой не знае, дали ще оцелее през следващата нощ.

Историята е интересна, интригуваща, завладяваща. Страхът и подозрението се надграждат с всяка изминала страница. Така че не можеш просто така да оставиш книгата, ОСВЕН ако нещо не ти е дошло в повече. Като например една интересна сцена, която за мен бе напълно излишна, но ако трябва да съм честна, героите все пак са оправдани за действията си.

Все пак никой не знае как ще реагира в подобна ситуация, когато не си сигурен в нищо, съмняваш се в себе си, в хората около теб, в здравия разум и сетивата си.

Стивън Кинг, до някаква степен ни показва степените, през които преминава човек и двата основни варианта, пред които би застанал всеки.

1. Запази разума си, заради себе си и близките си и намери начин да оцелееш;

2. Поддай се на страха и първичното; 

В историята се наблюдават етапите на страха и борбата с него, докато се опитваш да убиеш първи, това което иска да убие теб.

Наблюдава се и човешкото поведение и колко лесно е да използваш страха и паниката на човек, за да го контролираш.

На места в книгата, лично аз се отвратих от човека и по-скоро от първобитното в него, което излиза наяве в подобни ситуации. Как той е готов да жертва друго човешко същество и по-точния термин е, да направи жертвоприношение, за да спаси себе си.

Както се забелязва, до момента са засегнати доста проблеми в книга. Един от тях е религията, като начин за манипулиране на масата.

В "Мъглата" имаме оформяща се секта ("паство"), водена от една дама в крещящо жълто, на фона на бялата мъгла и цялата сивота, която е ораторът и проповедникът. Подобно на своето облекло, тя не може да бъде пропусната, не спира да нарежда своите речи и проповеди за греховете и Божието наказание, като лека полека успява да завладее съзнанието на по-слабите психически.

След 2 трудни, изтерзани нощи, 8 човека успяват да излязат от магазина, 5 успяват да стигнат до колата на Дейв /спокойно Били е с тях/. Но колко ще успеят да намерят най-близкото до спасение място?

"Ти трябва да ми дадеш най-силното и искрено обещание... обещай ми, че няма да позволиш на чудовищата да ме вземат... без значение как" - Били 

Финалът на книгата те кара да се замислиш много. Да мислиш върху въпроси, които никога не си задавал и те е страх да зададеш, като... "Ако бях на мястото на Дейв, какво щях да направя?".

За тези, които не знаят, има и филм по книгата.

За мен лично финалът там, най-добре показваше болката на финала и кара мозъка просто да спре, защото не може да обработи информацията. Не ме разбирайте погрешно, книгата си заслужава всяка страница и буква, но финалът там, някак си нещо му липсва.



Финална равносметка... Книга е наистина добра, и получава 5 звездички и си заслужава да бъде прочетена, а филма... може да видите само края.

P.S.  

As a species we're fundamentally insane. Put more than two of us in a room, we pick sides and start dreaming up reasons to kill one another. Why do you think we invented politics and religion?