Ако поиска може да те обеди, че ти си убиеца, че си искал да убиеш тези хора и си готов да си признаеш вината, макар въобще да не си замесен.

1. Колега от университета, преди време ми разказваше за нейното творчество;
2. Вече бях заинтригувана след филма "Убийство в Ориент Експрес";
3. Корицата на българското издание е много красива - изчистена с акцента върху стара пишеща машина;
4. Историята за серия убийства, които са открито отправено предизвикателство към детектив Поаро - все пак имаме и "кликбейт" (не се сещам за друг начин да го нарека) изречението в края на резюмето:

"Може ли Поаро да го спре използвайки уликите, които престъпникът нарочно му оставя, за да го провокира?"

Вие не бихте ли се хванали, като риба на въдица. Този въпрос накара любопитството ми да крещи:"Трябва да разбера!!"

Самата история през повечето време се наблюдава през очите на капитан Артър Хейтингс, приятел на Еркюл Поаро. Това допринася много за изживяването, защото двамата са много различни. най-логичната аналогия за тях е с Шерлок Холмс и доктор Джон Уотсън. Самата Агата Кристи признава в биографията си, че е почерпила вдъхновение от героите на Артър Конан Дойл. Не ме разбирайте погрешно, говоря за цялостното творчество не само за "Азбучни убийства".

Еркюл Поаро

Блестящ ум, ексцентричност и асистент, които винаги помага с някоя случайна мисъл, предположение или въпрос. В случая Хейстингс е човек на действието, докато Поаро предпочита да забави темпото и да анализира ситуацията.

Докато четем, през погледа на капитана, ние сме ограничени и това го прави по-интересно. Така не можем да доловим цялостния мисловен процес на Поаро, даже въобще. Логиката зад действията му, мислите му, дори догадките му са неизвестни за нас, освен, ако той самия не реши да ни ги довери. И когато сме готови да вдигнем пръст и да посочим някого с думите: "Това е убиеца!" Поаро просто и лесно разбива представата ни и така до последната глава на книгата. Там успяваме да разберем всичко, разбира се Поаро ни го обяснява. Той разкрива причините за своите действия, заключението си и доказателствата, сочещи към виновника за престъплението (да не се изкушите да надникнете предварително).

Книгата напълно достойно се нарежда сред класиката, а Агата Кристи е заслужено "Първата дама на криминалния жанр". Със сигурност ще проследя историята и другите заплетени случаи на Еркюл Поаро. .

П.П. Случайно попаднах на интересен факт. Агата Кристи е имала нарушение в процеса на писане, почеркът и е бил изключително нечетлив и се е налагало да диктува всичките си романи.