“I live for a dream that my children will be born free.” , she says. “That they will be what they like. That they will own the land their father gave them.” “I live for you,” I say sadly. Eo kisses my cheek. “Then you must live for more”....

"История за отмъщение, война и власт, които напомнят на "Игра на тронове" и "Игрите на глада""

Това е първото изречение преди резюмето на корицата. Някои моменти се доближават, но не може да се сравнява с нищо друго. За тези, които са я чели ще знаят защо, а за тези които не сте...:

1. Какво чакате?
2. Имаме кастова организация, както в "Дивергенти", има състезание подобно на "Игрите на глада", но има и друго.

Нека започнем от това, че Сиела са издали една уникална антиутопия и Пиърс Браун е създал прекрасен свят. Хващате книгата в началото и не я оставяте докато не свърши или не сте твърде уморени и заспите. Има толкова много действие, обрати, екшън, има и любов, всичко обсипано с малко шеги, много псувни и, кървавопроклятие, колко термини свързани с инженерството. Това може би ще стресне някое от момичетата, което искат да прочетат книгата, но ще ми окуражи, ако погледнете снимките на автора ;) .

Както казах, книгата е повече от всичко с което я сравняват. Тя е тъмна, емоционална, ужасяващо брутална на моменти. Браунс е съчетал елементи от другите ни познати светове по такъв начин, че те работят заедно като пъклолаз и машината му.

На кратко за историята.

 Наблюдаваме света след много години, дори хилядолетия, когато хората на Земята са решили да се заселят на други планети. В случая, действието се развива на Марс, но в последствие разбираме, че хора има на Венера, Луната и като цяло са се пръснали из целия Млечен път.

Хората са разделени на касти (познато?). Червените са най-низшата каста, те са работниците, вършещи мръсната работа и живеят под повърхността на Марс. Те вярват, че са първопроходниците, жертващи се, за да може да направят планетата годна за живот за останалите цветове, т.е. жертва в името на благородна кауза. Да, ама не... всичко, в което вярват, каузата, че когато дойдат другите цветове, те ще почиват и ще живеят като равни с тях и ще получат своето признание за кръвта, потта и жертвите, които са направили... ами това е една голяма лъжа. Тази лъжа държи червените под земята, прегърбени и невиждащи, че отдавна другите за заселили планетата и не само нея, но и близките планети в Слънчевата система. Отговорни за това са Златните, първите по цвят. Те са тези, които плетат мрежи от лъжи, за да държат останалите цветове по местата им.

Действието се развива през погледа на Дароу. Момче на 16 години, червен, пъклолаз (уважавана и опасна професия сред червените, която не е по силите на всеки), той се занимава с копаенето на Хелий-3, чрез който Марс става годен за живот. С течение на някои злощастни събития, водено от омраза, любов и желание за отмъщение, нашето момче се присъединява към Синовете на Арес. Това е "терористична групировка", която цели да срине системата на Златните.

Тук леко си припомняме "Алена кралица" (за която трябва да кача ревю, най-после). Също така и асоциацията с комунизма, неговата идеология и как да бъде разрушен ми се върти в ума, но може би съм облъчена от твърде много червено.

В историята има много обрати, премеждия, които карат Дароу да израсне бързо. На моменти героят ни е приклещен по такъв начин, че не виждаш как би могъл да се измъкне и някак си става на принципа deus ex machina. За разлика от античната литература, където това изглежда изкуствено, тук намираш логика и си казваш "Ами да, точно така трябваше да стане, защото....". Както разбирате, книгата те държи в напрежение. Буквално имаше моменти, когато четях и вървях, следователно имаше доста опити на стълбове, кош за боклук и други препятствия, да саботират четенето ми.

"Червен изгрев" е първата от поредицата. След нея са "Златен син" и "Утринна звезда", а наскоро разбрах, че ще има още две "Iron Gold" (2018) и "Dark Age" (2019). Доколкото разбрах, все още не е ясно дали ще се издадат. Мога да кажа само това към издателството:

"Фенове има и очакваме с нетърпение останалите книги!"

Корицата на "Червен изгрев" и "Златен син" са дело на Дамян Дамянов, а на "Утринна звезда" - Фиделия Косева. Сега, когато си взех и трите книги, те стоят толкова добре заедно и самите корици са много красиви. Символиката в тях, червените крила, златистата кожа, уникални са.

Книгата я препоръчвам на всеки и говоря не всеки четящ приятел за нея. Смятам, че е подходяща за голяма част от книжната аудитория. И може би ще се повторя, потретя, ако харесвате антиутопии, допаднали са ви "Дивергенти", "Игра на тронове" и другите, с които я сравняват, но нещо не ви е достигнало в тях, това е за вас.