"I am always surpised to discover that when the world seems darkest there exists the greatest opportunity for light"
Няколко точки преди същината:1. Може да съм позагубила практика в писането, не че съм имала де...
2. Няма да обещавам, че постовете ще са редовни, няма смисъл...
3. В instagram съм по-активна ;)
...Още една поредица, с която да си запълня и без това пълните рафтове. Не казвам, че това е лошо, напротив обожавам поредиците, но имам чувството, че всичките ми книги са част от поредица.
Как започна всичко?Един не много слънчев ден, моя милост реши да убие малко време, преди работа, в близката книжарница. След лутане из множеството книги, някои познати, други изобщо, тази красива, холографна, доста магична корица ми привлече вниманието...
Следващото нещо, което помня е как я чета на връщане от работа.
Може би това, което ме привлече, освен корицата, е историята - резюмето, вдъхновена от "Красавицата и звяра":
„Принц Рен, наследникът на Ембърфол, е прокълнат. Принуден да повтаря есента на осемнадесетата си година отново и отново, той може да бъде спасен единствено от любовта. Но в края на всяка една есен, той се превръща в чудовище, унищожаващо всичко и всички. И след толкова много провалени сезони, кралството и хората му едва оцеляват. Животът на Харпър никога не е бил лесен, но тя се е научила да оцелява. Не позволява на нищо да се изпречи на пътя ѝ – дори на церебралната парализа, от която страда. Когато попада в света на Рен, вече нищо не е както преди. Могъщи сили се изправят срещу Ембърфол и ще е нужно нещо повече от разваляне на проклятието, за да спре разрухата.”
И фактът, че на гърба е описана благотворителна кауза за страдащите от церебрална парализа.
Не знам дали има момиче, жена, която да не харесва приказката за Красавицата и звяра, който после се превръща в красив принц.
Историята ни отвежда във Вашингтон, през погледа на Харпър. Тя е от бедно семейство, което е изпаднало в много тежка ситуация. Животът ѝ не е лек. Детството ѝ не е било пъстро и безгрижно. Тя има вродено заболяване - Церебрална парализа. В следствие на много процедури и операции подвижността ѝ не е толкова затруднена, единственото е, че завлачва единия си крак.
Тя е изключително силен характер, готова е на всичко за своите близки. За мое лично облекчение не е някоя безпомощна девойка, след която да тичат 90% от героите в книгата. Но... за нейните качества разбираме в последствие.
Друг герой, за когото разбираме е Джейк - по-големият брат. Ако тя е готова на всичко за семейството си, то той е тройно повече. Грижи се за сестра си и майка си, докато изплаща дълговете на баща им. Поради липсата на силна родителска личност, след заболяването на майка им, Джейк поема тази функция. Там идва и проблемът ми с него. Начина, по който вижда сестра си, като безпомощна и слаба, това ме дразнеше много. Разбирам го, прави го от любов, но и тя не е от стъкло. Както виждаме по-късно. :)
Принц Рен и главният му командир Грей. Една много интересна двойка. Подобно на Звяра от приказката, принцът е накърнил достойнството на не когото трябва и бива наказан за това. Както е описано в резюмето, той преживява една и съща есен отново и отново. За жалост това е един тежък за него момент.
Принц Рен и главният му командир Грей. Една много интересна двойка. Подобно на Звяра от приказката, принцът е накърнил достойнството на не когото трябва и бива наказан за това. Както е описано в резюмето, той преживява една и съща есен отново и отново. За жалост това е един тежък за него момент.
Представете си да съжалявате за момент от живота си и да трябва да го изживявате отново и отново. Аз бих се побъркала...
Грей е човекът, който се е заклел да пази короната и принца. Той прави всичко по силите си, да помага, успокоява, да пази народа, когото принца се превърне в чудовище, помитащо всичко пред и около себе си (а както можем да предположим, това не е лека задача). Освен това има нещо, в миналото му, за което ни загатват, но ще разберем, надявам се, в следващата част.
Нашият смел командир е натоварен със задачата в началото на всеки сезон, т.е. есен, да води ново момиче, което да се влюби в принца и да го освободи от проклятието. Разбирате как горе-долу, Харпър попадна в света им. Казвам горе-долу, защото.... ами не беше първият избор на Грей. НО може би ще се окаже правилният, за съжаление ще разберем за това в следващата книга. За сега имаме само признаци. Тя няма нищо общо с досегашните "избраници". Предизвиква принца и Грей да излязат от комфортната си зона. Дори има момент, когато тя и Грей искат да се убият.
Историята е изключително интересна. Държите в напрежение. През цялото време като заден фон чувах звука на часовник, който отброява времето до момента, в който Рен ще се превърне в чудовище. Тик-так, тик-так, бам...
По принцип, никога не са ми харесвали филми и книги, които използват познати, утвърдени истории и ги променят. Оригиналът си е оригинал. Тук имаме само основната идея, всичко останало е променен, може би щеше да ми хареса някакъв нов образ на госпожа Потс, но и аз да не прекалявам. "Приказката" е наситена с различни емоции. Кара те да тръпнеш в очакване, да се смееш, да искаш да влезеш и да удариш героя, да пуснеш една сълза или много, зависи колко емоционален читател си.
Нашият смел командир е натоварен със задачата в началото на всеки сезон, т.е. есен, да води ново момиче, което да се влюби в принца и да го освободи от проклятието. Разбирате как горе-долу, Харпър попадна в света им. Казвам горе-долу, защото.... ами не беше първият избор на Грей. НО може би ще се окаже правилният, за съжаление ще разберем за това в следващата книга. За сега имаме само признаци. Тя няма нищо общо с досегашните "избраници". Предизвиква принца и Грей да излязат от комфортната си зона. Дори има момент, когато тя и Грей искат да се убият.
Историята е изключително интересна. Държите в напрежение. През цялото време като заден фон чувах звука на часовник, който отброява времето до момента, в който Рен ще се превърне в чудовище. Тик-так, тик-так, бам...
По принцип, никога не са ми харесвали филми и книги, които използват познати, утвърдени истории и ги променят. Оригиналът си е оригинал. Тук имаме само основната идея, всичко останало е променен, може би щеше да ми хареса някакъв нов образ на госпожа Потс, но и аз да не прекалявам. "Приказката" е наситена с различни емоции. Кара те да тръпнеш в очакване, да се смееш, да искаш да влезеш и да удариш героя, да пуснеш една сълза или много, зависи колко емоционален читател си.
![]() |
Откъс :) |






















Няма коментари:
Публикуване на коментар