Четирите цвята на магията

Книгата стоя дълго време и събираше прах на рафта. Като се замисля, това се отнася за повечето ми книги :). Какво да се прави като библиотеката е съставена от 50/50, прочетени и непрочетени книги.


Взех си "Четирите цвята на магията" от В. Е. Шуаб от един Коледен панаир на книгата преди 1 или 2 години. Интересът ми бе пробуден от момичето на щанда на Емас, което толкова добре обясняваше за книгата, че не можах да устоя, а и тя беше много мило и си личеше, че обожава работата си. И така, ето ме сега година или две по-късно, аз я прочетох.

Действието се развива в свят, където магията е нещо живо и (на моменти) не толкова безопасно. За най-добро обяснение си припомнете символа на аптеките. Магията в най-чистият и вид е сурова, черна, непокорна.

Лондон, Четирите цвята на магията

Мястото е Лондон, донякъде. Имаме 4 паралелни места, наречени Лондон, които са почти еднакви. Това са Сивият, Червеният, Белият и Черният. Проблемът е, че Черният (извор на суровия тип магия) е унищожен, а останалите са решили да запечатат пътищата към него, а и помежду си. Заради това настават малко промени и се случва, че Сивият Лондон (нашият вариант) е без никакъв спомен за магия, скучничък и обикновен. Белият е малко по-особен. Магията е голяма рядкост. Всеки иска да се добере до нея и е готов да ти пререже гърлото - представете си, че сте в мола по време на Черен Петък и стоките са на изчерпване.


Време е да включим и главният ни герой, който заради способностите си на антари може да пътува между трите града. Героят ни се казва Кел. Както казах, той не е обикновен, никой не знае точно как се става антари и колко са на брой. Един вид антари е избран от магията и носи този белег, под формата на черно око. Да, едното око на антари е Черно, като символ на суровата магия, течаща през вените му.

Кел и Лайла

 Кел е от Червения Лондон, където магията процъфтява и е в най-здравата си форма и не е необичайно хората да я използват. Той е член на кралското семейство и едно от задълженията му е да пренася съобщения между трите управляващи семейства. С тези си задължения, Кел се занимана и с нещо странично, което му е хоби, ама е и в разрез с правилата. Той пренася предмети, вярно незначителни, от един Лондон в друг. Може би се досещате, че нещо тук се обърква и няма да сгрешите. Това го среща и с другият ни герой, по-скоро героиня - Делайла Бард. Обикновено момиче от Сивия Лондон, което се е научило да се оправя сама в живота и мечтае да стане пират. Въпреки желанието си (най-вече заради нейния инат), Кел е принуден да я влачи със себе си и да се опитат да оправят, по незабележим начин, кашата забъркана от антари.


Спирам да разказвам сюжета. Защото, може би това ме забави с прочитането ѝ (или факта, че просто не ме бива да прочитам всички книги, които си купя и се разсейвам лесно). Знаете този момент, когато си завишите очакванията за дадена книга, защото всички в момента говорят колко е добра и прочие? Преди година, две, книга избухна. Всички говореха за нея и колко им е харесала. Сега разбирам защо.

Първо корицата, дело на Стоян Атанасов. Няма да ви лъжа, но тази корица ми харесва много повече от оригиналната, някак си много повече грабва вниманието.

Разкриването на света става бавно, постепенно и неусетно. Има и някакъв баланс - всичко е много образно и описано така че да си го представиш до детайл, но не и с тези дълги и скучни описания.

Отделно главните ни герои - Кел и Лайла. И двамата са обвити в мистерия. До края на първа част ние не научава изцяло миналото им. Имаме някакви сведения, но и има много подхвърлени моменти, които вещаят за нещо повече и задържа допълнително интереса ти. Нека да допълня за Лайла, че беше като глътка чист въздух. Тя не е от героините, които са самостоятелни и не искат помощ, дори когато отчаяно имат нужда от нея. Тя е обикновен човек, свикнал да се справя сам и това е. Също така жадна за приключения, с голям кураж и пълен инат.

"Четирите цвята на магията" отвори вратите, към един много добре изграден свят, с който не искам да се разделям още. Стилът на писане на В.Е.Шуаб е лек за четене и няма нищо, което да ме накара да спра и да кажа "Е добре, сега това пък какво е?!" Постигнала е някакъв интересен баланс, при който нищо не идва в повече. Ако фентъзито е вашият жанр, дайте ѝ шанс.



ALERT: Книгата е в графата на YA, но ги няма типичните елементи на този жанр, така че не се притеснявайте, а си я четете. :)