Вдъхновението се завърна *надявам се за дълго*

Нормално гореща  (твърде гореща) августовска вечер. Нощна смяна съм и грабвам книга от рафта със започнати, но непрочетени книги и тръгвам. 

*няколко часа по-късно*

Наваксах с видеата в YouTube, раздел booktube и съм разгледала всичко ново в социалните мрежи. Отново пълни с прекрасни книжни снимки, някои инфлуенсъри и кученца. Имам достатъчно време до края на смяната, а си нося и книга. От известно време, може би няколко месеца не съм прочитала цяла книга. Май се намирам в книжен застой. 

*няколко часа по-късно, докато пиша черновата на тази "тирада" *

Книгата вдъхновява или поне мен ме вдъхнови, иначе това тук нямаше да го има. Не го казвам за първи път. Първият път усетих същото влечение и вдъхновение, но поради някаква причина книгата остана непрочетена.

 Фактът, че я започвам отново и усещането е все едно не съм чела първите глави преди година. Едновременно помня някои неща, но и е все едно нещо ново. Това е като да четеш "Малкия принц" или "Хари Потър", силата на думите се е запазила, откриваш и разбираш нещата по нов начин и е прекрасно. 

Явно съм започнала книгата през ноември 2019

"How to be a BAWSE" или "Как да бъдеш супершефка" е ръководство за побеждаване на живота, така го определя самата Лили Сингх. Нека отбележа, че това не е типичната книга, в която се обяснява със сложни думи какво да направите, за да успеете или какви НЛП техники да използвате, за да постигнете целите си. 

В момента съм на глава 35 "Бъдете Дядо Коледа" и за момента се чете леко, метофорите и препратките са забавни и интересни, но за това като я довърша.....

*1 ден по-късно* 

Прочетох я и съм изненадана, заредена с оптимизъм и нека продължим с начина на писане и оформлението на книгата. 

Леко се чете, макар темите, които засяга да са тежки. Това са 50 глави, които са уроци и поуки, които Лили е извлякла от живота. В тези глави тя говори за трудностите по пътя на успеха и развитието си, за отношенията с хората, промените и за някои моменти преди YouTube, когато е била в депресия и класифицира този период като "След бурята". 

Допада ми как книгата е разделена на 4 части и след всяка част е този сегмент от 2 страници "След бурята". В тези две страници, Лили съпоставя два момента от живота си, подобно на колажите преди и след. Тези страници показват, че колкото и безизходна да изглежда ситуацията, колкото и сиво и отчаяно да е ежедневието, никога не казваш никога. С усилия, подкрепа от близки и граничещ с глупостта оптимизъм, човек може да се измъкне от тази буря на негативни емоции и да следва мечтите си. В някои от главите от първа част, Лили говори за това. 

Докато четях последните глави, осъзнах, че част от съветите са простички и логично, но някак си трябва да го прочетеш или някой да ти го каже, за да го осъзнаеш. Съветът да "натиснеш пауза" за момент и да се насладиш на момента или на това, което си постигнал. На пръв поглед лесен, очевиден съвет, но колко често натискаме бутона за пауза в нашето ежедневие?

Друго, което ми хареса и съм благодарна е, че оригиналният вид на книгата е запазен. Благодарности към издателство Киви. Като типична фенка, следя Лили Сингх. Гледах, чрез влоговете й как пише книгата и слушах идеите й за оформлението. Стисках палци да се появи в България и да не я променят. Цветните гланцирани страници, цитатите във всяка глава, тематичните снимки и схемите с човечетата, всичко това допринася за усещането на книгата. 

В заключение, надявам се да съм запалила интересът на някой от четящите това, ако ли не то ще се срещнем пак в следващия пост. Това не е типичен пост-ревю, но и няма как да напиша такъв за книга, която те кара да се замислиш. 

С пожелание за много прочетени страници,