Попадаме в свят без глад, без болести, без война и без страдание. Хората са надвили смъртта, а управлението е поверено на изкуствен интелект, наречен "Бурята". С тези две изречения може да разберете какъв е основния проблем, с който този свят се сблъсква - пренаселването на планетата.

За съжаление, варианта за преселване и създаване на колонии на други планети все още не е изпипан до край (така да се каже хората не успяват да поживеят). Тук се включва Форума на Косачите. Единствената, независима от Бурята институция, управлявана от хора. Членовете на тази институция - Косачите, са единствените, които имат разрешение да отнемат човешки животи, разбира се имат своите 10 правила (познато?). Тези 10 правила/заповеди са създадени от първите Косачи, за да не позволят някой да се "опияни" от властта си и да се появят модерни версии на Джак Изкормвача.

Прибирането, както те наричат убийството, трябва да е безпристрастно, но с уважение. 

Главните ни герои са Цитра и Роуан. Двама тинейджъри, които по стечение на обстоятелствата стават чираци на Косач Фарадей. Позиция, която колкото плаши, толкова е и престижна. Тук идва завръзката, че никога до сега не е имало двама чираци при един и същ Косач. Форумът на косачите не е много доволен и поставя условие, което не предвижда "успешно завършване" за единия чирак. 

Възхищавам се на Косач Фарадей. Той е перфектната извадка и пример, какъв трябва да е косачът. Той има високи морални ценности, благоприличен е и неподвластен на задкулисните игри. Според мен трябва да има повече такива образи и сред косачите, и сред хората в реалния свят. 

Героите на Шустърман са изградени и се развиват с историята. Цитра е Роуан са създадени така че да се допълват и балансират. Единият е по - импулсивен, докато другият е по-обран, но нито един от двамата не е направил нещо, с което да ме подразни като читател. (особено наблюдение имах върху Цитра, все пак винаги трябва да имаме едно на ум) 

Историята ни е представена от гледните точки и на двамата, което е харесван от мен похват. Предполагам сте съгласни с мен, че една история е по-интересна и завладяваща, ако има повече от една гледна точка. Между главите са поместени и "страници" от дневниците на различни косачи, които ни помагат да разберем за някои събития и "вълнения" сред косачите.

„Най - великото постижение на човешката раса не беше победата над смъртта. Беше прекратяването на ролята на правителствата.“

Действието в книгата е меко казано динамично, но това не означава, че е претупано. Не ти се дава възможност да предположиш или да опиташ да предвидиш следващите събития. В "Косачи" то просто се случва и в моя случай, седя с отворена уста и препрочитам сцената, за да потвърдя и не съм прочела грешно. Въпреки динамиката, не остава нищо неизяснено. 

"Косачи" е една утопия. Чела съм много антиутопии, но много малко утопии и ми беше интересно. Самият Нийл Шустърман казва в едно свое интервю: 

Не сме виждали какво става, ако всичко се оправи? Какво ще се случи, когато получим всичко, което сме поискали?

Книгата поставя началото на една утопична поредица с оригинални идеи за свят, който е изправен пред кръстопът - 1 грешно решение или действие и утопията може да се превърне в антиутопия.