Но за разлика от книгата, киното представя светът, картините и действията през гладната точка на режисьора, сценаристите и целия екип, който работи по създаването му. Филмът, не позволява на зрителите си да развихрят въображението си и да пресъздадат сюжетната линия по свой начин в своето съзнание. Те вече виждат образите и всичко останало, което книгата само би им описала и би им помогнала те да пресъздадат в съзнанието си.
Във време, в което и филмите, и книгите са налице и грабват, по своему, вниманието на хората, изниква един важен въпрос: „Кое се предпочита повече, книгата или филмът?“ Защото едно е да прочетеш в книга, описанието на даден герой, място на действие и т.н., да си ги представиш, да ги създадеш чрез своето съзнание, друго е да ги видиш на екрана - актьорите, действията им, облеклото им, мястото, на което се развива действието и всичко това през погледа на режисьора.
Но кое предпочитат зрителите – читатели? Книгата или екранизираната и версия? До преди няколко години, а може би и днес една немалка част от хората предпочитат филмите, защото те са кратки, най – много час или два, което за тях е по-добрия вариант, защото нямат много свободно време. Те също искат да се отърсят от умората, от натоварването, от непрестанните мисли за това „какво и кога трябва да се свърши“, но може би не искат или нямат възможността да отделят времето за прочитане на книгата и предпочитат екранизацията. Другото предимство (според някои) на някои екранизации е, че са лесни за „смилане“, посланието е ясно и лесно за разбиране, всичко е ясно, премахнати са някои излишни моменти, които са изпълнени с ненужни подробности, които само утежняват историята и прочитането.
Друга част предпочитат книгата от любопитство или може би защото не им е харесвало как са представяни историите в книгите в отделните филми. Те предпочитат да прочетат историята, да изградят в съзнанието си светът, който е описан там, героите и техните действия. Въпреки че всичко е описано в книгата, как са облечени, каква е светлината, мястото и т.н., всеки читател възприема информацията по различен начин.
Но съревнованието между книга и филм по една и съща история има три изхода:
- Когато книгата е по-харесвана от филма. Тук причината почти винаги е една. Историята не е представена както повечето читатели са очаквали. Според зрителите-читатели или режисьорът не е представил правилно сюжетната линия, или актьорите не са изиграли правилно героите и още много други причини.
- Не всяка книга позволява да бъде екранизирана и заснемането на филма е много по-трудно отколкото при другите книги.
- Когато филмът е по-добър и по-харесван от книгата. Екипът по заснемането се е справил много добре. Доста често това се забелязва при филми, които са изрязали излишните части на книгата, които само са утежнявали сюжетната линия или самата тя се е проследявала много трудно.
- Когато и филмът и книга се харесват на публиката. Това може би е златата среда. В тази ситуация отново не може да се постави знак за равенство между книгата и филма, защото това никога не може да се случи, винаги ще има неща, които ги няма във филма или са представени по друг начин в книгата. Но съвместната работа между автора на книгата (ако е жив) и екипа, който работи по заснемането на филма се е получила много добре.
Винаги ще има съревнование между книгата и екранизацията. Едва ли някога ще приключи това, защото няма единодушие сред читателите – зрители.
Филми по книги:
- „Франкенщайн“ - Автор на романа е Мери Шели, живяла през XIX век.
- „Магьосникът от Оз“ – детска класика по книгата на Лиман Франк Баум.
- "Оливър Туист "(1948) – може би най-известният роман на Дикенс, който оживява на екрана, благодарение на великия режисьор Дейвид Лийн. През 2005г. Роман Полански създава също добра адаптация.
- "Да убиеш присмехулник" (1962) – изключително успешна адаптация на романа на Харпър Лий.
- "Красив ум" - необикновената история на световноизвестния математик и нобелов лауреат Джон Наш и неговата борба с шизофренията. Автор на едноименната книга е Силвия Насар.
- "Хвани ме, ако можеш" – филм на Стивън Спилбълг по автобиографията на известния измамник Франк Абъгнейл младши.
- "Среднощен експрес "– филм по истински случай, отразяващ перипетиите на американския студент Били Хейс (по едноименната книга), вкаран в турски затвор заради незаконно внасяне на хашиш.
- "Добри момчета" – шедьовърът на Скорсезе е правен по книгата на Николас Пилеги Wiseguy, която пък описва съдбата на реално съществуващия Хенри Хил.
- "Списъкът на Шиндлер" – един от най-добрите филми на Спилбърг е правен по истински събития и на основата на романа Schindler’s Ark на австралиеца Томас Кенийли.
- "Мълчанието на агнетата" – най-известната екранизация на роман на Томас Харис и най-добрият филм с д-р Ханибал Лектър.
- "Странният случай с Бенджамин Бътън" - номинираният за редица награди филм на Дейвид Финчър е по едноименния разказ на Франсис Скот Фицджералд.
- "Форест Гъмп"- един от най-емблематичните филми на миналия век. Режисиран от Робърт Земекис и базиран на романа на Уинстън Груум.
- "Как да си дресираш дракон" – още един от най-добрите анимационни филми на новия век. Основава се на едноименната книга на Кресида Коуел.
- "Екзорсистът" – класика в жанра по едноименната книга на Уилям Питър Блети.
- "Хари Потър" - от Дж. К. Роулиг, има ли какво повече да се каже за поредица от този вид.
- "Зеления път" - отново Франк Дарабонт се захваща с адаптация на книга на Стивън Кинг и отново резултатът е страхотен.
- "Властелинът на пръстените" - трилогията на Питър Джаксън остава до момента ненадминато постижение във фентъзи жанра. По феноменалната книга на Джон Р.Р. Толкин
- "Ловци на сенки" - любим сериал, които е по книгите на Касандра Клейър, отново необходимо ли е обяснение.
Този пост стана доста по-дълъг отколкото предполагах, но дискусията книга или кино предразполага към дълъг разговор. Лично това, което аз правя е да дам шанс и на двете и да се опитам, максимално да не критикувам до края. Понякога се получава, но стига съм философствала, както казват някои мои близки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар