Влязох в книжарницата и я видях, да знам че сигурно звуча като откачена фенка на бой-банда, но това продължение го чаках с голямо нетърпение, а от Ciela бяха сложили етикет, че книгата е с автограф... трябваше да имам и тази ... 

Минало е година от събитията на ул. Дъждовна в София, където шайката се би с демон. От тогава нещата не са същите. Ванина е заминала в чужбина, Свилен е изчезнал и ни вест, ни кост от него. Бриян от велик и силен оглемаг се върна на нулата, от където трябва да се учи как да използва отново магията, без амулетът си и се чувства по самотен от всякога. До него са Буря, при която чиракува, котката Жива, Белота (че накъде без него), Иза, Петър (ако някой успее да го мерне с периферното си зрение) и Тамара. шайка от зорници, здрачници и мъглици, а да ... и котка.

На Бриян не му е лесно. От месеци, в сънищата си се прехвърля във Вътрешния град и се опитва да достигне една врата, която може би крие отговори на всичките му въпроси, зададени или не. 

Докато четях книгата, а и сега докато я преосмислям, си задавам въпроси за причинно-следствените връзки. 

В момента или съм изпаднала в някакво философско размишление или съм повлияна още от книгата. Въпросът горе, се отнася напълно за Бриян Тенев, но това ще го разберете, като прочетете книгата.

Историята започва с малко мистерия, с непознатото и всъщност познато, срещали сте ги на всеки панаир, панагир и по улиците на София - чудата лелка с тесте карти, готова да ви каже истината за вашето бъдеще. 

С всяка страница, успоредно с въпросите и загадките, които се трупат пред нашия млад магьосник, действието се ускорява, увлечението по историята също. 

Написано е толкова леко, че не усещаш кога си започнал и кога си преполовил книгата. 

"В сърцето на Странджа" изгражда една такава връзка хем искаш да стигнеш до края, хем и не искаш да приключва. Особено, когато се появяват трепетите на първата любов. 

Действието се развива основно в София, но се пренасяме в книга игра и опознаваме малка част от фолклора ни през погледа на магията. 

Имаме си самодиви, нестинарки, змейове, които отвличат моми за змейова снаха, има и караконджули. Ако помните от първата книга, в книгите игри може да влезе магьосника, който я чете и може да излезе само той, героите от историята си остават вътре. Обаче, това не е обикновена книга игра....

Така действието се развива на две места и това е още по-интересното, защото преоткриваме героите от първата книга. С две думи никой не е същия.

Във втората част на Софийски магьосници се запознаваме със смутните времена на 90-те години, за борбата не между две партии, а между фракциите и непокорните, които искат здрачниците да са със здрачници и зорниците да са със зорници. 

В заключение, книгата си заслужава 5-те звездички. Увлекателна е, не ти дава мира, поглеждаш познатото като непознато и както последния път, все още се надявам да попадна на Шестте кьошета или да открия входа за Читалня "Искра". 

Допаднала ви е първата книга, супер, защото тази също ще ви допадне. Между двете има силна връзка, а втора е малко "по-", т.е. има малко повече от всичко, което сте харесали в първата. 

Ако не ви е страх от змейове и караконджули, обичате захарен памук се впуснете в книгата игра "В сърцето на Странджа", ще ви хареса....

П.С. Мислите със сигурност са доста хаотични и сега разбрах, защо е хубаво да отмине поне ден-два от прочита на книгата, за да се напише някакво подредено мнение. 

П.С. След като прочетох поста за Софийски магьосници в "Сърцето на Странджа" в Книжни Криле се сетих за първоаприлската шега на Сиела, на която да си призная се хванах ...

Нямаше как да не се хвана, след като ми беше интересно, как родното ми място ще бъде представено... 

Знаете ли, че „морската столица“ е свърталище на зли създания – крайбрежни вампири, които предпочитат кръвта на съседката Мария пред коктейл Блъди Мери?!

Уви, група студенти от Югозападния университет не знаят това. Те наемат бунгало на морския бряг и лятото започва обещаващо: семестърът е свършил, време е за свалки и само досадните комари развалят кефа от нощното къпане… Техните ухапвания обаче ще се окажат най-малкият проблем, щом призрачно пълнолуние обагри морето в червено…

Разумните туристи летуват в Бургас, а търсачите на опасности – във Варна.