Има ли магия по софийските улици? (Ревю: “Софийски магьосници”)

Елементопче, зорници и здрачници и надигащо се зло. 

Преплитането на света на Дж.К. Роулинг и на Сергей Лукяненко, създават автора Мартин Колев.
Абра-кадабра, сим-салабим! Фокуси-бокуси.... гръм яко дим!
Не е лесно да си софийски магьосник. Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира. Маг-милицията основно обискира сладкарници, а изчезванията на столични магьосници зачестяват.

За щастие с разследването се заема легендарния Свилен Воев. Не му е лесно, все пак наскоро е бил зарязан от приятелката си заради някакъв знахар-женкар. На всичкото отгоре трябва да обучава на занаят младия Бриян, който случайно открива, че столицата е доста интересно място с невидимите си магически улици.

В мрака бродят сенки, сива котка изниква на всяко местопрестъпление, а слънцето над София залязва ли, залязва… Щом дойде петък, магьосниците със сигурност ще отскочат до любимата кръчма на Шестте кьошета. Стига да оцелеят дотогава. 


В момента, когато видях корицата и заглавието, замръзнах на място. Никога не съм си представяла, че може да има подобен тип сюжет, развиващ се в София. Любопитството ми се запали. Трябваше да имам тази книга. 

Надигащото се, непознато зло е основната сюжетна линия, което със сигурност не е обикновен магьосник. Всичко започва с изчезването на магьосника Саабир.

Главният герой - Свилен Воев:
Тъмносиви очи, които изчезваха между няколко дълбоки бръчки и чифт начумерени вежди. Коса до раменете и рунтава брада, които крият вечно детско лице. Подвластен на миналото си, той не е особено усмихната личност, по-скоро е изключил емоциите си и се е впуснал в рутината си. Докато не се засича с Бриян в градския трамвай.

Бриян е самоук магьосник на 16 години, избягал от дома и няма представа за целия магьоснически свят. Заедно с него е малкият Морков - един чаровен хамстер.

От този момент нататък светът на Свилен вече не е същият. Няма я рутината, сивото ежедневие и най-важното, за първи път от много време той се привързва към някого. 

В процеса на четене, сюжета все повече ми напомняше на поредицата "Патрули" на Сергей Лукяненко и някак между средата на книгата и край ѝ вече усещах какво ще стане и каква е ролята на Бриян. Спокойно може да направите съпоставка между Свилен Воев и Антон Городецки. 

Книгата е интересна, динамична. Героите са типични българи от столицата, които искат да се измъкнат от контролата, обичат да се събират в кръчмата и да си издействат няколко безплатни бири, не харесват полицията и я смятат за напълно безполезна. 

На моменти имаше доста интересни обрати, които ме изненадаха и не ги очаквах. Също така успях да се потопя в света, в тревогите и желанията им, разбирах ги и им се ядосвах. 

Крайната оценка е, че това е една интересна книга и дори да сте почитатели/фенове на "Патрулите" ще ви хареса и няма да се отегчите, дори ще ви се прииска да започнете поредицата на Лукяненко отново. 

За да почне приключението, затвори очи и "Червените червенотиквеничковчета" кажи!


Dens

Здравейте, казвам се Дени :) Обичам книгите (ако не си е проличало до сега) и се числя към групата на граничещите с глупостта оптимисти. Като четящ съм в двете крайности или чета много, или за месец два изпадам в читателски застой. Блогът е с цел да говоря за книгите, които чета, тъй като на хората около мен май им идва твърде много вече...

Няма коментари:

Публикуване на коментар