Имало едно време ~ Училище за Добро и Зло

В гора от древно потекло

стои училище за добро и зло.

Две кули там светлеят:

Една за чистите сърца,

Една за лошите деца.

Опитай да избягаш, но няма да успееш.

Път навън едничък ще откриещ,

през приказка ще трябва да преминеш.

Тъкмо приключих с втората книга от поредицата. Бързо нахвърлям няколко думи и минавам към третата. На английски са 5, чакаме другите две от Ciela! :)

Да бъда честна, реакцията ми в началото сигурно е същата като вашата в момента: "Има толкова много по - стойностни книги за четене от тази детска книжка" и до някъде съм съгласна. Обаче... първо не съдете за книгата по корицата и второ, тук е мястото на въпроса: Защо? Какво ме накара да започна поредицата? В следващите няколко реда ще отговоря на този въпрос.

Имало едно време...

Две момичета, Софи и Агата. Те живеят в малко селце до мрачна гора, откъснато от света. Това не е нито обикновено селце, нито обикновена гора. На всеки 4 години от селото изчезват 2 деца. Никой не знае какво се случва с тях, докато в един момент детските приказки и книжки не започват да показват и да разказват за познати лица и имена. Въпросната двойка деца винаги включвала най-обичаното и добро дете и най-лошото дете, което си навлича проблеми непрекъснато и не е особено прието в обществото.

От тук нека да разгледаме нашите две момичета. Софи е добра, възпитана, обичана от цялото село. Агата е пълната противоположност, не мога да кажа, че си навлича неприятности, но е аутсайдер, живее на гробище, не харесва хората, не че някой иска да е около нея, освен едно 1 човек - Софи. Това, което свързва двете момичета е едно необикновено приятелство. Може да предположите, кой ще изчезне тази година и кой в кое училище ще бъде разпределен.

Почти сме прави. Софи попада в Училището за Зло, а Агата в Училището за Добро. Изненадаа... Софи е заобиколена от наследниците на всички познати злодеи от приказките. Там е принудена да изучава загрозяване, проклятия, капани, история на злодейството и прочие. Тя попада на място, където е аутсайдер. При Агата също не е много цветущо положението...добре де, твърде цветно е за нейния вкус, с цялото това синьо и розово. Съучениците са й дъщерите и синовете на всички принцове и принцеси, които заживели щастливо. Тя се чувства още по-самотно, заради липсата на най-добрата й приятелка. Трябва да посещава часове, като разкрасяване, омайване, етикет за принцеси и т.н. От тук сюжетът следва развитието на момичетата в "грешните им училища", но дали са попаднали на грешното място?

Да речем, че имаме отбор Агата и отбор Софи. Аз със сигурност съм в отбора на Агата, заради начина, по който възприема приятелството си със Софи и начина и на мислене. Зад цялата отблъскваща външност се крие едно много добро момиче. Софи, от друга страна, тя е целеустремена, следва желанията и мечтите си. НО... всички "добри дела", които е вършила са имали някаква задна цел - да облагодетелства себе си.

В целият този вихър от емоции и събития, двете преминават през големи промени. До един момент, в който приятелството им е застрашено. От приказките знаем, че винаги имаме двама основни герои - добър и лош. Добрият трябва да победи злия, за да има "И заживели щастливо". досещате се, че двете ни момичета, в своята приказка, за заели точно тези две роли. Мога да ви обещая, че ще има доста кървави битки, злодеи, вещица, принц и принцеса, както и целувката на истинската любов.

Това, което ме грабна е проблематиката на книгата, а после и на самата поредица. Разглежда се до колко човек е това, което вярва, че е. Имали хора, които са 100% добри или 100 % зли? До колко си сигурен в това или трябва да се случи нещо, което да те разтърси, за да разбереш?
Стана ми и любопитно как се пресъздава идеята за добротата от древността, когато всички добри герой са дарявани с изключителна външна красота и съответно злите - с отблъскваща. Книгата е от този тип, които могат да се четат на всяка възраст, точно заради споменатите проблеми.

Стигнах до края на първа част от постовете посветени на първата и втората книга, а не съм споменала автора... Казва се Соман Чейнани. Това е първият ми досег с неговото творчество и за момента ми харесва, а както казах, днес прочетох и втората книга. На последната страница на Училище за Добро и Зло пише, че авторът едва ли не е създал своя собствена специализация посветена на вълшебните приказки. Той е също кинорежисьор и заклет тенесист, който не е губил, докато не започнал да пише поредицата. Съжалявам г-н Чейнани, надявам се скоро да не започнете да печелите. :)

Между другото издателство Ciela е запазило оригиналните корица, които много ми харесват. Символите, елементите по тях, двата лебеда, всичко е свързано с историята.