"Желанията и на двете се бяха сбъднали" Дали?След събитията от края на първата книга, Софи и Агата са отново в селото си и свикват с промените… по-скоро Агата свиква, а Софи е във възторг от известността си. Все пак те са първите завърнали се. Прославят ги като героини, издигат се паметници.
Агата се чувства все по - подтисната, не спира да сънува своя принц и се чуди дали не е допуснала грешка. Софи, от друга страна, не спира да сънува кошмари, страхува се от спящата и подтисната в нея вещица от първата книга. Също така се страхува да не се случи и същото с нея, както с майка й - да умре самотна, забравена и предадена. Като черешка на тортата, двете момичета разбират някои неща от миналото на родителите си, което ги обърква още повече.
Както разбирате, двете водят силна вътрешна борба. Агата със сърцето си, а Софи със страховете си. В момент на слабост и двете изричат по едно желание, без да разбират силата на това си свое действие. Тяхната приказка се отваря отново.
Попаднали отново в света на своята приказка, те разбират, че нищо не е същото и те са виновни за това. Балансът на приказният свят е нарушен, отношенията между принцовете и принцесите са напълно различни. Това е свят, където принцеси и вещици се сприятеляват, а принцовете... ами те са излишни. Попаднали в тази обстановка, двете трябва да се изправят пред нови предизвикателства и изпитания, които застрашават не само приятелството им, но и живота им.
Помните ли, че ви казах в предния пост, че харесвам много повече Агата? В "Свят без принцове", малко ми падна в очите. Превърна се в една от тези героини, които ти се иска да удариш и да им извикащ "Осъзнай се!!!". Толкова наивна и заблудена е. В моментите, когато се нервирах и исках да оставя книгата или да прескоча няколко страници, имаше проблясък на надежда, но не за дълго. Поне докато не стигнахме почти до финала на книгата, където трябваше да се случи нещо грандиозно, което да я накара да прогледне. Около 15 страници преди края на книгата (тя е 389!!!) нашето момиче се осъзна. По - добре късно, от колкото никога, нали?
При Софи има положителна промяна, на пръв поглед. Започна да цени приятелството си с Агата, но напълно в нейн стил - заради лична изгода. Пазеше приятелството им, за да не се сбъднат страховете, споменати по - горе.
В "Свят без принцове" разглеждаме класически триъгълници. Да, не е един, но останалите ще ги оставя на вас. Агата трябва да направи избор между най-добрата си приятелка или любовта на живота си. Познато донякъде? Повечето сме попадали в подобна ситуация, където трябва да изберем и не е лесно.
Соман Чайнани обогатява и развива историята. Светът е толкова приказен и далечен, но третиращ реални проблеми, с които се е сблъсквал всеки. В двете книги, до момента, се разглеждат темите за приятелството, лоялността, доверието, любовта, изборът и последиците от него. Докато четях, а и след като си прочетох финала, се замислих над въпроси, като - колко е ценно приятелството и колко е крехко доверието. Как понякога образът, който си си изградил за даден човек не отговаря на реалния, а е по-скоро проекция на това, какъв е бил той преди и какъв ти се иска да е сега. Понякога трябва да слушаме и сърцето, и разума, а знаем, че двете не винаги се разбират, но може би само така ще направим правилният избор.
Макар поредицата да е определена като Young Adult, е подходяща за всяка възраст, заради посоченото по-горе. Оставете предубежденията и я разгърнете, може и да ви хареса, кой знае...
КРА ... Разказвачът не е приключил с тези двете :)























Няма коментари:
Публикуване на коментар