Няма по-подходящо време от месеца на дамите за прочитане на книга от Колийн Хувър. Това е автор и жанр, за които не съм писала досега, което е малко странно. Единственото, което можете да откриете е "Хулиган 57" от Пенелъпи Дъглас, една от първите публикации в този блог (предвид колко рядко пиша, няма да е трудно да намерите поста). 

  Романтичният жанр е нещо към което посягам, когато не ми се чете нищо друго. Той е като малко бягство от всичко, защото в повечето случай са леки, интересни и разтоварващи книги. В същото време има книги, които те грабват и не те потапят в света си, както при всички жанрове. Много хора подценяват романтиката, не ги смятат за стойностни. Признавам преди и аз бях от тези хора, докато един много близък човек започна да ми разказва за някои от книгите, които е чела. Колийн Хувар един от големите автори в този жанр, с около 20 публикувани заглавия (може би и повече).

  "Разбити сърца" е едно от тези заглавия, издадена през август 2020 година. Действието в романа се разглежда от гледната точка на Бея Грим. Момиче, което очаква с нетърпение да постъпи в университета, благодарение на стипендията си. Макар това да изглежда нормално за всеки млад човек, животът на героинята не е толкова розов. В резюмето на гърба са казва: 

"Единствените неща, които родителите на Бея Грим са й дали, са живот и мрачна фамилия"

 Само след два месеца тя ще може да загърби досегашния си живот или поне това е планът. Една вечер, Бея открива майка си да лежи безжизнена на дивана в следствие на свръхдоза. Принудена да прекара оставащото време при баща си, когото почти не познава. Тя е една забележителна личност, която е успяла да изгради характер, воля и гордост. На тези свои качества, Бея ще разчита за да остане незабележима и да се справи през оставащите два месеца.

  "Чудя се кой начин на отглеждане е по-лош за един човек. Такъв, при който си закрилян и обичан до такава степен, че нямаш представа колко жесток може да бъде светът, докато не стане твърде късно да придобиеш умения за оцеляване и справяне, или да израснеш в дом като моя. Най-уродливият вариант на семейство, където оцеляването и справянето с живота е единственото, което научаваш."

 Бея не е подготвена, за това което я очаква при семейството на баща й и най-вече за новият й съсед Самсон, спирам до тук, защото историята си заслужава да я изживеете сами. 

  Не само бях потопена в историята, но и я изживях. Емоционалната наситеност, химията между героите, динамиката, всичко това са качества на една добра история. Романът ни подтиква да се замислим върху някои важни неща от живота. Замисляме се върху това, че трябва да сме благодарни за топлите ястия, които майките и бабите ни поднасят, за покрива над главите ни, за топлината на дома ни, не само като физически дом, а за самата топлина и уют, които носи само домът. Темата за богатството и бедността е само една от темите, засегнати в романа. Това, че колкото и материални неща да има човек, това не е гаранция за истинско богатство. 

  Чрез смъртта на майката и кратките моменти на припомняне, ни се разкрива суровата, тъжна и грозна истина за живота на един зависим и за жертвите, които трябва да направи едно дете в подобна обстановка. Засягат се и други неприятни теми като тормоз, насилие и като цяло все неща, които едно дете не би трябвало да изживява. 

   Може би най-ясно изразеният мотив в романа е този за надеждата. Макар първоначално да не бе толкова ясно изразен (за мен), след преосмисляне на всичко, за да мога да напиша това, тоя стана един от основните, които бих могла да изведа. Винаги съм се определяла като граничещ с глупостта оптимист и да видя как момиче, което през целия си живот не е видяла нищо хубаво, няма на кого да разчита, открива това специално нещо. Това докосна едно специално място в съзнанието ми. Тя се бори и надява за по-добър живот, изпълнен с щастие и топлина. 

„Хората понякога се давят и на плиткото“

  Любима ми част от "Разбити сърца" е историята на Самсон. Всички, прочели книгата, ще се съгласят, че героят ни изправя пред една сериозна морална дилема. Какво можем да простим и какво не? По какъв критерии измерваме дали човек е изкупил прегрешенията си? Читателят може да се постави "в обувките" на Самсон и сам за себе си да реши как би постъпил той на негово място. 

“…-Бея, ние сме били сами на нашите острови през целия си живот. Помежду ни има толкова силна връзка, защото всеки от нас е разпознал самотата в душата на другия. ”

  В заключение бих казала да не правите моята грешка и да подценявате романтиката. Има автори като Колийн Хувър, които ще ви покажат по-различната страна (не в лошия смисъл) на жанра от това, което си мислим. "Разбити сърца" е добро начало за това :)