Анотация:
Миша: Не можех да спра да се усмихвам на думите в писмото й. Липсвах й. В пети клас учителят ми ни накара да си намерим приятели от друго училище, на които да пишем. Като мислел, че съм момиче с името Миша, учителят от другото училище ме събрал с ученичката си - Райън. Моят учител, вярвайки, че Райън е момче като мен, одобрил. Не ни отне много време да открием грешката. И за нула време вече спорехме за всичко. Най-добрата пицария, която доставя храна. Android или iPhone. Дали Еминем е най-великият рапър на всички времена… И това беше началото. През следващите седем години това бяхме ние. Нейните писма винаги бяха на черна хартия със сребърни букви. Понякога идваше едно на седмица, а понякога три на ден, но аз се нуждаех от тях. Тя беше единствената, която ме държеше в правия път, надприказваше ме и ме приемаше такъв, какъвто съм. Имахме само три правила. Никакви социални мрежи, никакви телефонни номера, никакви снимки. Имахме нещо хубаво. Защо да го съсипваме? Докато не попаднах на снимка на момиче в Интернет. Името беше Райън, обичаше пица „При Гало“ и боготвореше нейния iPhone. Какъв беше шансът? Майната му! Имах нужда да я видя. Просто не очаквах да намразя това, което открих. 

Райън: Не ми е писал от три месеца. Нещо не е наред. Дали не беше умрял? Или са го арестували? Доколкото познавам Миша, нищо не е невъзможно. Без него наоколо се побърквам. Имам нужда да знам, че някой слуша. Вината е моя. Трябваше да му взема номера или снимка или каквото и да е. Може да си е отишъл завинаги. Или да е точно под носа ми и аз дори няма да разбера.
Времето минава и двамата израстват посредством своите писма. Райън е поискала да не се разменят контакти и единствената връзка да е само чрез писмата. За сметка на това, за всяко негово, тя изпращала няколко.

Съдбата си казва своята дума и един ден ги събира заедно. На концерт на Миша, но нито един от двамата не подозира за другия.

И най-големите страхове на Райън са на път да се сбъднат.

Сам. Празен. Измамник. Срам. Страх. Затвори очи. Тук няма нищо за гледане.

Тук ще натиснем паузата на преразказа. Чувствали ли сте някога самотен, макар около вас да има хора и "приятели". Запомнете това чувство, за да разберете действията на Райън.

Преди запознанството си с Миша, тя е едно от тези самотни, непопулярни момичета, които сякаш се сливат с училищните стени. В последствие тя разбира как да спечели вниманието на "популярните", но цената за това не е малка. От тук насетне тя създава един образ, чрез който да се хареса, превръща се в типа момиче, които с Миша ненавиждат

This is how bullies are made

Страхът от отхвърляне е нещото, което променя хората. В ученическите години е изключително силен, но не оправдава унижението, което Райън причинява на останалите, за да се хареса.

В писмата си до Миша, тя се старае да не показва своята промяна, защото се страхува, че човекът, пред когото се е открила някога ще я намрази.

Вече споменах, че съдбата си знае работата и ги събира. Страховете на Райън се сбъдват, а Миша вече има само една единствена цел - да вземе папката, която Ани е изпратила на директорката на Райън.

Книгата е интересна, мистериозна и със сигурност ще грабне вниманието на романтичните души, които четат това.

Ние сме грозни, Райън. Единствената разлика е, че едни го крият, а други го носят.

Оформлението на историята ти позволява да надникнеш в мислите на единия и на другия герой, което за мен е възможно най-добрия вариант. И двата образа са задълбочени и интересни. На моменти ми се искаше да вляза в историята и да ударя ту единия, ту другия, но това чувство спомага да се задълбочиш повече.

Като изключим на страна повърхностното, авторката поставя въпроса за тормоза в училище и детската психика. Границата между преодоляването на проблема и живеенето с него е изключително тънка. Чувството, че непрестанно се сипят злобни коментари по твой адрес, че непрестанно те гледат и се присмиват на дрехите, косата, начина на вървене, говорене и прочие. Това е доста засягана тема, но не всеки може да разбере през какво преминава един ученик и на какво е способен, за да спре това.

Само помни: нещата ще се подобрят, ти си важен и не можеш да бъдеш заменен. Дръж се. Ще намериш своите приятели. 

В началото смятах, че това е училищна любов, страст и розови сърчица около името на момчето и с ръка на сърцето признавам, че този жанр някак си не ми допадаше. Но уви... благодарение на увлекателно разказаните истории от съквартирантката ми, реших да му дам шанс. И момичетата от The diary of a book junkie превеждат много добре, макар да не изтърпях качването на глава по глава и прочетох книгата на английски.

В крайна сметка, историята не е толкова сладникава или от типа със засилено присъствие на еротични сцени. Умерено и със смисъл, лесна за четене през свободното време.