Ей, съсипаха я тази поредица - Софийски магьосници 3




Всичко започна преди близо година в една хладна, дъждовна нощ...


Ето я и нея в цялата и прелест Софийски магьосници: Вещиците от Витоша. Не отричам, голям фен съм на поредицата, за съжаление на книгите, които съм започнала преди тази. Не можех да чакам, мина толкова много време от Софийски магьосници и от приключенията им в Сърцето на Странджа.


Преди да започна с размислите и страстите, нека хвърлим око на 2 неща:
  1. Трейлъра на книга... ДА има такъв...



    Нека само да предупредя, че текста на песента трябва да внимавате къде и как го произнасяте. Не искаме някой Случаен да го чуе.

  2. Корицата, толкова контрастна и изпъкваща. Тя е уникална, не че другите не са, но цветовете, акцентите всичко е идеално и красиво, когато прочетете книгата ще разберете и за елена, и за черното куче. Художникът е същият виновник за визията на предните две книги - Исмаил Инджеоглу

 Време е за "размисли и страсти". Мога да напиша само едно изречение и ще е достатъчно да опише мнението ми, но не сме дошли тук за това.
 "Изненадааааа, Свилен се върна! - каза Аркади неуверено. 
  Да, Свилен, Морков и Ванина. Трима от героите, които ни липсваха във "В сърцето на Странджа".

  Помните колко загадъчен и мрачен бе Свилен в първата книга. Като всеки нормален човек, макар той да е магьосник, Свилен си има своите вътрешни терзания. Сега умножете всичко това по много.

  Самата история в началото е подредена по-различно от това, с което сме свикнали. Както споменах, между първа и втора книга, Свилен изчезна. Ни вест, ни кост, ни магична следа от него. Тогава фокусът на книгата беше насочен към младият оглемаг и чирак - Бриян. Той и шайката (+ читателите) тайно се надяваха Свилката да се появи от някъде, но уви. Сега във Вещиците от Витоша разбираме къде е скитал и защо е заминал.

  Изпитвали ли сте някога, по-скоро усещали ли сте, че нещо ми притиска надолу и ви тежи? Все едно сте се навлекли с онези стари зимни кожуси, които топлят, ама все едно носите 2 чувала цимент на гърба си. Определението на Свилен е подобно "животинска кожа". Признавам, това бе частта, която ме накара да се замисля над някои неща от живота. Интересно е как започваш книга с очаквания за битки, магии, забавните разкази на Белота, но всъщност те грабва по съвсем различен начин. Някак си всичко е още по-реалистично. Като премахнем от уравнението всички магически елементи, самата поредица (особено тази книга) засяга доста реални проблеми.

Размаха пръст на врачката и викна:"Какъв ужас, по - скоро бих ти платил да не обелиш и дума! Бъдещето е най-лошата услуга, която можеш да предложиш някому!" Гадателката се огледа и сниши тон: "Стига си дрънкал глупости! И да виждам бъдещето, няма да тръгна да го разправям на хората. Не е това услугата, която предлагам"..... Гадателката въздъхна и отвърна: "Успокоение, че изобщо имат бъдеще".

  Не се отчайвайте. В историята има динамика, смях и сълзи. Мартин Колев ни е дал от всичко. Историята е вълнуваща и аз я погълнах за 2 дена, просто защото бях на работа. Накара ме да се смея, да плача и да спирам четенето, защото си казвах: "Чакай! Я дай пак!". Нали го знаете този момент, когато действието се развива бързо и изведнъж се случва нещо, което не сте очаквали, ами има няколко такива момента.

...В същият миг един непокорен нахълта през вратата. Магьосниците се пресегнаха за амулетите си, но недостатъчно бързо - с впечатляващ боен вик Нина размаха дамската си чанта и го повали на земята...  

  Говоря толкова за Сливен, защото той е на фокус в тази част, но разбираме как е минало турнето на Морков, какво е правила Ванина. Запознаваме се с нови магьосници и вещици, все пак се казва "Вещиците от Витоша".

  Покрай вещиците научаваме много нови неща за света и по-скоро за историята на магьосниците. Преоткриваме познати традиции и си припомняме стари приказки. Да ви кажа честно, вече се чудя дали да не изпълня ритуала. И после да танцувам около огъня и да пея:

С прилепа и гаргата,
с бухала и чухала,
с чаплата и щъркела
дай ми, мале, да летя!

С ястреба и бръмбара,
ибиса и булката,
с кралчето и совата
дай ми, мале, да летя!

С повея и славея,
със страха и стършела,
с болката и сойката
дай ми, мале, моля те!

Със съня и демона,
с ромона и спомена,
с врясъка и крясъка
дай ми, дай ми, мале, да летя!

С вихъра и припева,
с камъка и месеца,
с бурята и думата
дай ми, мале, да летя!

Със дъжда и вятъра
да летя, да не спра,
с тез крака, без крила
дай ми днес да полетяаа!

 Като за финал, нека ви кажа 3 неща:
  1. Книгата си заслужава. Интересно е да наблюдаваш развитието на един автор. Как всяка следваща книга допринася все повече за цялостния свят на Магична България.
  2. Тази книга и този пост се четат със съдействието на бабината туршия. И това е задължително.
  3. Наближават студени месеци, не забравяйте да използвате къщоклинч. 








п.п. Заглавието е цитат, не ме изпращайте по демоните. :) 



Dens

Здравейте, казвам се Дени :) Обичам книгите (ако не си е проличало до сега) и се числя към групата на граничещите с глупостта оптимисти. Като четящ съм в двете крайности или чета много, или за месец два изпадам в читателски застой. Блогът е с цел да говоря за книгите, които чета, тъй като на хората около мен май им идва твърде много вече...

Няма коментари:

Публикуване на коментар