"В любовта им, която сега беше по- силна, вече бяха посети семена на омразата, страха и объркването - защото любовта може да живее с омразата, като всяка от тях подхранва другата, и в това е най-голямата им сила."

Първо КОРИЦАТА.... Тази тъмно зелена красота, която изобразява Софи и Агата с двата лебеда, с училищата в далечината, с двете войски под тях. Самата корица е резюме на историята. Винаги съм харесвала книги с корици, които също разказват, също разкриват, но и загатват какво ни очаква в историята. Корицата на първа и втора също са прекрасни, не помня дали съм ги обсъждала толкова, но може да ги намерите в Имало едно време и Свят без принцове. 

Сега... Дали герои ни са достигнали своя щастлив край? В края на втора книга, пътищата на Софи и Агата се разделят - Софи остава заедно с Директора (Рафал) в неговата кула, а Агата се връща с Тедрос в Гавалтън. Въпреки че очаквахме това да е щастливият край за двойките, приказката им моли да бъде написана. Агата и Тедрос не спират да се карат, като капак на всичките им проблеми във връзката и всичко, което са преживели, не могат да излизат извън къщата, защото Старейшините искат да убият Агата. От друга страна, макар след известни колебания да е приела пръстенът на Рафал, Софи все още не е сигурна, че той е нейната истинска любов. Както казах, приказката им плаче да бъде отворена отново и краят да бъде пренаписан и това се случва, в най-критичния момент, когато Агата и Тедрос са изправени пред смъртна заплаха. Като черешка на тортата разбираме, че в светът на приказките нещата също не са прекрасни. Старите злодеи от приказките са възкресени. Същите тези зли създания, които са се опитвали да убият Червената шапчица, Пепеляшка, Питър Пан, Хензъл и Гретел и още много други, любими герои, сега са ходещи и дишащи, още по-ужасно изглеждащи и искат да пренапишат приказките си. ЙЕЙ...


Героите ни започват да осъзнават, че това не е само за тях, че действията им този път ще променят животът на целия приказен свят, дори и на селцето Гавалдън. Това вече е нещо много по-голямо и значимо от тях. 

От друга страна Софи е в училището Ново Зло. Разказвачът, се труди на приказката им от момента, в които героите ни се връщат от Гавалдън. Сега целта на училището за Ново Зло, в което Софи е преподавател, е да научи учениците как да победят Агата и Тедрос. Училището за Старо Зло е посветено на старите злодеи и как те да поправят приказките си. Чувствата на Софи са, както винаги, бушуващи, особено след като вижда приятелите си по страниците на приказката им.

“Това бе за две страни воюващи за любов. Тя и Тедрос борещи се за Доброто. Софи и Директорът биещи се на страната на Злото.

Имало едно време... тя и най-добрата и приятелка опитаха, заедно, да намерят щастливия край на тяхната приказка. Сега, само една от тях може да оцелее.”

Соман Чейнани е задминал предишните си две книги. За мен тази е по-добра в много отношения. Диалозите са много по-добри и смислени. Светът е много по-голям, опознаваме и други територии. Замесени са много повече герои от приказките и се запознаваме с малко от тяхната история, зад кулисите (само да сте подготвени, някои от любимите ви герои може да изглеждат по-различно... по-възрастно). Въпреки това, едно нещо прави книгата по-добра от останалите за мен и това е предисторията на героите. Получаваме отговори на някои от въпросите си. Какво е станало с майката на Софи? Защо майката на Агата знае много повече за училищата отколкото показва? Всички обичаме добра предистория, а тук имаме доста добри примери.



"И заживели щастливо" е структурирана с 3 отделни части, които се допълват. Всяка част си има своята завръзка, кулминация и развръзка, но това по никакъв начин не пречи на цялостното оформление на историята. Всяка една част допълва и продължава предходната. Имаме изключително много обрати и изненади. Нищо не може да се предвиди, което не се среща често в този жанр. Героите израстват много, макар да има все още някое и друго леко дразнещо нещо. Това е нормално, за нас читателите. :)  Да се ядосваме на героите, че не правят това или, че решават да извършат най-голямата простотия. Искаме само най-доброто за тях :)

Заедно и с главните герои, второстепенните герои също израстват и научаваме малко и за тяхната история. Забелязали ли сте как в някои от учениците и учителите от Училището за Зло
има и добро? Макар да имат своите "зли" подбуди те вършат добрини и помагат на страната на доброто. За пример може да вземете известното и любимото ни сборище от вещици - Дот, Анадил и Естер или деканът Лейди Лесо, а сега към тях може да причислим и Хорт. Слабото, мършаво момче, което се влюби в Софи в първата книга и помагаше на Филип във втората. В момента е един от най-добрите ученици в училището и е променил доста външността си. Преди не го зачитах много и не му обърнах много внимание, но след една сцена и нещата, които той каза, някак си го погледнах в нова светлина.

"И заживели щастливо" постави летвата много високо за останалите книги от поредицата. Да, дами и господа, ще имаме възможност да се насладим на света от "Училище за Добро и Зло" още няколко пъти. Кога не се знае, трябва да питаме издателства Сиела. Въпреки че тази книга може перфектно да изиграе ролята на финална книга.

И докато чакаме издателството, аз седя пред рафтовете с книгите си и се чудя коя да е следващата...