Книжно коледно настроение

Декември е! Коледа наближава зад ъгъла, готови ли сте? Остават само 12 дни!!!

Нека си признаем, това бе една откачена година. Пълна с тъга, препятствия и какво ли не, май само извънземни не са се появили (Шшш! Да не вземе да стане...) Научихме се да ценим и времето с близките си, свикнахме да прекарваме повече време у дома, някои дори прочетоха TBR листа си (Има ли такива, честно? Аз не съм)

В изблик на декемврийска мотивация, реших да посипя малко коледен прашец и тук. Целта ми е да направя 12 поста, отброяващи оставащите дни до Коледа. Надявам се да ви зареди с настроение.

Така че остава да си подготвите коледната напитка и сладки, да се настаните удобно и нека чакането започне...

„Бъдни вечер е. Слушам я да свири „Тиха нощ, свята нощ“ на пианото, на което навремето дрънкаше „Гарбидж“ с малките си ръчички. Обичам я повече от всякога. Защо никой не се обажда на тази прекрасна жена, за да я поздрави за празника? Защо никой не се отбива с бутилка вино и цветя – жест, който преди години би ни разсмял със сладникавостта си? Защо трябваше да ставам свидетел на драмата, която сам бях причинил?“

– Чарлз Дикенс, „Коледна песен„

— Един третокласен билет до Хермсдорф.
Чиновникът му подаде билета. Върна му и пари. Мартин грижливо прибра всичко в джоба си. А след това каза:
— Много благодаря, господине!
И погледна сияещ към човека от гишето.
— Защо се радваш толкова? — запита чиновникът.
— Защото иде Коледа — отвърна момчето.

– Иван Вазов, „Коледен дар“

“Коледата ще продължи толкова дълго, колкото ние останем сърце до сърце и ръка в ръка”

– Доктор Сюс

“Ще почитам Коледа в сърцето си и ще се опитам да я запазя за цялата година“

– Чарлз Дикенс, „Коледна песен„

„– Човек никога не може да има достатъчно чорапи – каза Дъмбълдор. – Дойде и отмина още една Коледа и аз не получих нито един чифт. Хората упорстват да ми подаряват книги.“

– Дж. К. Роулинг, „Хари Потър и философският камък“

„— Коледа. Време за доброжелателство, мир и любов навсякъде.
Поаро се облегна назад и събра върховете на пръстите си. Замислено изучаваше с поглед домакина.
— Значи, по ваше мнение Коледа е малко вероятно време за престъпления, така ли?
— Точно това казах.
— Защо?
— Как защо? — учуди се Джонсън. — Нали току-що ви казах — празници, добро настроение и прочие!
Поаро измърмори:
— Вие, британците, сте толкова сантиментални.”

–Агата Кристи, „Коледата на Поаро”