Тайно се надявам, да не съм единствената, която купува (понякога/често) книги, заради корицата им. Макар през 99,99% от този тип покупки, да не са ме разочаровали, тази е от тези 0,01%, които го направиха.

 В "Принцеса на пепелта" се разказва за едно момиче на име Теодосия, която от 6 годишна е затворена в "златна клетка". Тео, бива използвана като оръжие срещу своя народ. С две думи, каквито проблеми бунтовниците създадат на императора, той наказва Теодосия. Разбира се с годините тормоз и наказания, принцесата се променя и става по-ниска и от тревата. Живее си в  нейн свят, до един момент, когато в следствие на някои събития, Теодосия "проглежда" и решава че все пак това е нейния народ и трябва да направи нещо. 

  Твърде дълго Принцесата на пепелта гледа земята си плячкосана, а хората си – поробени. Но сега е време всичко да приключи.

 В анотацията на книгата се казва, че тя се преструва, но за мен си беше заровила в главата в пясъка и отказваше да приеме какво се случва. 

  Принцесата, както може да предположите, е една много противоречива героиня. Имаше моменти, през които можем да управдае поведението (все пак не е имала най-приятното детство), но има и такива, които бяха прекалено драматични (ама какво ли очаквам, все пак е тийн литература). Книгата има потенциал, но някак си всичко бе хаотично и не успях да вникна напълно в света и да симпатизирам на героите. 

 Има герой, който ми допадна (ти да видиш), този герой е принцът. Може би най-добре изграденият герой. Имайки предвид, че баща му е тиранинът, виновен за смъртта и изтезанията на хиляди, момчето е израстнало с добри морални устои. В него не се забелязва тази тираничност и жажда за кръв и болка. Той е пълна противоположност на баща си, пълно олицетворение на рицаря на бял кон.

 Третият герой, за когото искам да поговорим е Блейз. Герой, за когото много ме е яд. Това е момчето, с което Теодосия е била близка, преди събитията с императора. Образа на Блейз също има потенциал - добряк, които иска да я спаси и "върне на земята". Яд ме, че има потенциал в този образ, но изглежда, че е създаден, за  да се получи триъгълник. 

  В заключение "Принцеса на пепелта" е писана като по учебник за жанра тийн литература (young adult). Всички стандартни елементи на жанра са на лице. 

 Няма как да не се направи сравнение в този случай. Книгата много напомня на "Алена кралица" от Виктория Айвярд. Разликата е в това, че тук като че ли няма действие, нямаше нещо, което да ме грабне. След като прочетох книгата, се поразрових в GoodReads и имаше доста хора, които като мен, не са харесали книгата. Имаше коментар, в който определят "Принцеса на пепелта" като "лошата сестра" на "Алена кралица" (не помня точно, за да го цитирам). Това е горе долу и моето мнение. 

  Защо написах "подведена от корицата"? 

  Издателство "Егмонт" са запазили оригиналните корици на поредицата, което е чудестно, защо не мога да си представя по-подходяща от тази. Да, до сега малко пооплюх книгато, но това не мога. Прелестна е с тази корона от пепел, която се разпада (падащите парченца пепел), жарта, цветята. Всичко това е в синхрон със случващото се в книгата и как е описана самата корона. 

  И все пак... корицата е достатъчна да задържа книга, но не съм сигурна, че ще продължа с останалите две книги от поредицата. 

Весели празници и ще се видим в следващия пост,
DB

П.П.Знам, че не е едно от положителните ми ревюта, но и това се случва.