В goodreads мненията са смесени и рейтинга варира по цялата скала.

От всички 50 стихотворения, има само едно, които ми допаднаха и понеже не са дълги като "Евгени Онегин"...

Лека нощ
За лека нощ
бащата шепнеше
в ухото на сина си
да изпие моретата,
да вдиша въздуха,
да изгребе пясъка,
когато порасне,
да изтръгне дърветата,
да отскубне цветята,
да издърпа техните корени
да ги вземе, и
офисите и болниците и
градините, домовете и
площадката пред блока да
ги вземе, да
вземе всичко,
всичко правено досега,
всичко посаждано, строено,
всичко от моя свят,
казва таткото,
то не беше за мен -
аз само го пазех,
докато се появиш.

За някои това е сборник от facebook статуси и може да са прави. За мен е средно между статуси и кратки разказчета, оформени като стихчета. Всяко от 50-те творения има своя историйка, но е далеч от чувствената силна поезия.

Веднъж прочетена, срокът на годност на осмисленото е като да изпиеш един шот. Дори цялото преживяване от "Еволюция" до "И сега какво?", през осмисляне и обсъждане с познат/приятел е като да изпиете няколко шота.

По наблюдения, рядко някой се връща към стихосбирката. Може би очакванията са били твърде завишени или се сблъскваме с творческо неразбиране, което е изпреварило времето си /малко се съмнявам/, но тя остава сама на рафта сред множество други, препрочитани.

От своя страна, Константин определя поезията си така:

 „Психологическа, анекдотична, често сантиментална, по-често хладна. Някои казват, че е едно от явленията на българската поезия. Други – че е едно от паденията. Аз не знам от кои съм“