Големият град! Желана дестинация на много хора, живели в малки градчета. С Големият град са свързани мечтите, реализацията, възможностите, новите изживявания.
След два часа стигнахме до административната сграда, където трябваше да се запиша.
Опа... Съжалявам, забравих да се представя, що за обноски. Казвам се Дейзи, това лято ме приеха в най-стария университет в страната, е не със специалността, която исках, но може би това ще ми помогне да разбера какво наистина искам, дали да уча психология, право или да се насоча към журналистиката. Това, което четете е нещо като дневник, ама не точно..
Просто истории от живота ми. Приятелят ми и най-добрият ми приятел също учат в същия университет, но в други специалности. Приятелят ми се казва Ецио, а най-добрият ми приятел – Бенджамин. Израснали сме в едно градче, Блевалос. Градчето не е много голямо с типичните за малките градчета жители. Нищо не се случва или, ако се случи то ще е някоя голяма клюка. Всички се занимават с клюки. И за това исках да се махна.
Да се върнем пак към темата. След дълго чакане, най-после разбрах къде ще прекарам студентските си годинки. Стаята беше по-добре от очакването, беше необходимо малко очистване, пренареждане и настаняване. Нищо кой знае какво.
До тук всичко вървеше както си трябва и както исках. Излизахме, разхождахме се. След няколко дена дойдоха и другите две съквартирантки. Едната беше приятелката на Бенджамин, Каяла. Тя също ми беше много добра приятелка, но с нея нямах тази душевна връзка, както с Бенджамин. С него имахме еднакви вкусове за музика, за книги, почти еднакви разбирания, някак си се допълвахме.
Започна семестъра, първите лекции, запознанствата, създаването на приятелства. Но някак нещо се пречупи. Нещо витаеше във въздуха и предвещаваше буря.
Бенджамин не беше от лесно палещите се, но с точните думи и, ако попаднеха на място беше меко казано фурия. Бурята се разрази една нощ. От тази нощ нищо не е същото.
Виновници, преки или косвени, фактори повлияли на буреносния облак не са известни, а и вече не мисля, че е нужно. Станалото, станало. Но връзката с Бенджамин се прекъсна.
Волно или неволно започнах да търся човек, който да го замести. Но нещата и тук не се получиха. Попаднах в капана на „студенството”, признавам си някак си не бях аз или бях... това не е важно... Развалиха се отношенията с Ецио, с Каяла. Нямах си никого, освен братовчед ми – Райли. Той ми беше подкрепата. От тогава попаднах в една буря, в една вихрушка, в едно торнадо на преживяванията.
Ецио се премести и вече живееше в съседния блок. До преди няколко месеца бурята взе да преминава. Тогава пак се събрахме с него. Той е моята опора. Той е моето мече. но нещата с Бенджамин и Каяла все още не бяха наред, най-вече с Бенджамин.
Но с подобряване отношенията с Ецио, лека полека се подобриха, може би и отношенията с Каяла. Но най – ми е болно за приятеля. С Ецио споделям всичко, той е моята опора, моя стожер, но друго е когато имаш и други, на които да споделяш, с които да се смееш. Дали ще оправим нещата с Бенджамин това ще се реши във времето. Надявам се да се оправят.
С Ецио всичко върви много добре. Излизаме, смеем се, изживяваме на ново детството си. Мечтаем за бъдещето.
Е така започна моето приключение в Големия град. Не беше така както си го мислех, но ми помогна да науча някои неща. Нека видим как ще продължи....
Няма коментари:
Публикуване на коментар